Наближава поредица от празници, забавления и отдих на открито. Мнозина ще консумират алкохолни напитки. Трудности по празниците за тези, които намаляват алкохола или приемат лекарства. Забраната за алкохола може да се намери в инструкциите за повечето лекарства. В тази статия ще ви дадем няколко съвета как да прекарате ваканциите си безопасно и умерено.

Някога алкохолът се е считал за лекарство: например, през 16 век водката се е наричала лечебна тинктура.

Но сега все по-често чуваме, че „водката е отрова“ и лекарите препоръчват да се откажете от алкохола по каквато и да е причина, независимо дали пиете антибиотици, лекувате се от тревожност или ще се ваксинирате срещу коронавирус.

Етиловия алкохол и неговия състав

Етилов алкохол (C2H5OH) – само девет атома, но много проблеми. Алкохолът дължи популярността си на ON-end. В тази част той прилича на медиатора допамин – следователно, когато попадне в мозъка, той се свързва с допаминовите рецептори и предизвиква освобождаването на допамин и ендорфини. Настъпва еуфория. Другият край, C2H5, ни създава проблеми. Той е хидрофобен, т.е.разтворим в мазнини, така че може лесно да се интегрира между липидите в клетъчната мембрана. От това мембраната започва да изтича и за клетката става трудно да задържа съдържанието си вътре. Ако има много алкохол, той може да умре – например в кръвта, поради това понякога червените кръвни клетки губят формата си и се спукват (при хронични алкохолици са засегнати до 25 процента от червените кръвни клетки).

В нашата кръв алкохолът може да се намери почти винаги, дори и сред честните зъбци – в малки концентрации се появява по време на разграждането на глюкозата. Но докато няма много алкохол, клетките успешно се справят с неговата неутрализация. Проблемите започват, когато има много от тях. И те се засилват само когато в тялото се появят други вещества – които действат върху същите цели като алкохола.

Два ензима участват в освобождаването на нашите клетки от алкохол. Първата, алкохолна дехидрогеназа, премахва два водородни атома от етанола. Оказва се, че ацеталдехидът (известен още като ацеталдехид) – и това е много по-силна отрова от самия етанол. Той уврежда не само мембраните, но и клетъчните протеини – като реагират с него, те губят формата си и стават безполезни.

За да не бъдат отровени с ацеталдехид, клетките използват втория ензим – алдехиддехидрогеназа. Той отделя друг водород, превръщайки токсина в напълно безвредна оцетна киселина.

Ако в организма се появи вещество, което пречи на алдехиддехидрогеназата да работи, тогава алкохолът става много по-опасен – тъй като клетките го превръщат в ацеталдехид и спират там. Алдехидът се натрупва в кръвта и може да причини главоболие, гадене, изпотяване, слабост и гърчове. Това се нарича дисулфирам-подобен ефект, след дисулфирам, лекарството, използвано за лечение на алкохолизъм в СССР. Дисулфирам също блокира алдехиддехидрогеназата, така че в негово присъствие пиенето носи не само еуфория, но и характерните симптоми на отравяне с алдехид – и лекарите, очевидно, се надяват, че тежестта на тези симптоми един ден ще надвиши радостта от интоксикацията.

Черният дроб е основният орган в човешкото тяло, който изпълнява детоксикационни функции. С най-прости думи, той превръща лекарствата, отровите и алкохола, включително, в неопасни метаболити, които постепенно се екскретират от тялото с изпражнения или урина. За да е възможно това, той произвежда различни ензими, с помощта на които протичат тези химични реакции. По-специално, алкохолната дехидрогеназа и алдехиддехидрогеназата са необходими за метаболизма на етанола (етилов алкохол) до оцетна киселина. Ако активността на тези вещества е намалена, тогава устойчивостта на човека към алкохол намалява: той започва да се напива от малки дози, признаците на отравяне могат да се появят по-бързо.

Същото може да се каже и за лекарствата: всяко от тях се метаболизира от определени чернодробни ензими. Понякога пътищата за детоксикация на наркотици и алкохол се пресичат, в резултат на което единият от тях се детоксикира по-бързо, докато другият продължава да циркулира през съдовете с опасна концентрация.

КАКВИ ЛЕКАРСТВА СА НЕСЪВМЕСТИМИ С АЛКОХОЛА

ПАРАЦЕТАМОЛ

Малко хора знаят, че едно от най-популярните антипиретични и болкоуспокояващи лекарства може да бъде опасно, когато се комбинира с алкохолни напитки. В присъствието на алкохол парацетамолът се метаболизира в организма, за да образува токсични вещества, които могат да причинят увреждане на черния дроб. Опасността е най-голяма, ако комбинирате дългосрочен прием на алкохол (например 90 ml водка или повече на ден в продължение на няколко дни) с високи дози парацетамол (3000 mg или повече).

АНТИАЛЕРГИЧНИ ЛЕКАРСТВА

Алкохолът, консумиран в същия ден с някои антихистамини, включително популярните цетиризин и лоратадин, увеличава ефекта на лекарствата върху централната нервна система. Това се проявява с повишена сънливост, летаргия и намалена двигателна активност. Трябва да се има предвид, че много комбинирани лекарства против настинка включват антиалергични компоненти.

НСПВС

Нестероидни противовъзпалителни лекарства са популярни и понякога почти незаменими. Ибупрофен, кетопрофен, напроксен, диклофенак и други НСПВС се пият при зъбобол и главоболие, артрит или мускулни възпаления. И често потребителите не подозират, че алкохолът, приет на фона на лечение с НСПВС, умножава риска от стомашно-чревно кървене. Нека ви напомня, че лекарствата от тази група вече не са много лоялни към храносмилателния тракт и могат да бъдат причина за гастропатии – стомашни заболявания. Алкохолът, от друга страна, е способен да превърне НСПВС в разяждащи вещества.

АНТИТУДИ

Лечението с доста широко използвани лекарства за суха кашлица, включително декстрометорфан, който е част от сложните антитусивни средства (Terasil-D), както и лекарства с кодеин (Terpincod) в комбинация с алкохол, може да доведе до сънливост, замаяност и слабост.

АНТИБИОТИЦИ

Някои антибиотици (като метронидазол и цефалоспорини) също изглежда блокират алдехиддехидрогеназата. Поне ако ги пиете с алкохол, ефектът е приблизително същият като при дисулфирам. Ако например пиете силно питие веднага след интравенозно инжектиране на цефалоспорин, тогава концентрацията на алдехид може да скочи толкова много, че да възникне оток на Квинке – и това може да бъде фатално.

Но тъй като антибиотиците от различни класове не са сходни помежду си нито по химичен състав, нито по механизми на действие, връзката им с етанола също може да се развие по различни начини. Някои, например, еритромицин и доксициклин в присъствието на алкохол просто се усвояват по-малко – защото това дразни стомашната лигавица и инхибира движението на храната в червата. От това техните концентрации в кръвта са по-ниски и те работят, съответно, по-лошо.

Засключение:

Другите антибиотици, напротив, сами намаляват ефекта от пиенето – например амоксицилин блокира носителите на възбуждащия невротрансмитер глутамат и по този начин пречи на човек да почувства еуфория (дори имаше предложения за използване на амоксицилин за лечение на алкохолизъм). Има такива, които работят само по-добре в присъствието на алкохол – защото те се задържат в кръвта по-дълго (такъв е случаят с левофлоксацин). И накрая, има антибиотици – като пеницилин – които изобщо не взаимодействат с алкохола (поне не знаем нищо за това).